... Другото разумно нещо, което може да се направи днес: посещение на ирландска кръчма.

Ирландският пъб е национална институция, но и от много време вече - интернационален лицензиран франчайзинг. По-важното - това е клуб, изповедалня, място, в което се хвърлят стрелички, клюкарства, свири, пее, рецитира поезия и често се изнасят политически речи. С две думи, обществен храм. Във викториански Дъблин - с махагон и огледала, в провинцията - с дъб и примъкнати от тук-там мебели и посуда. И в двата случая - пазител на ирландския дух.

Витрините му са със стъклопис, който събужда почти религиозни усещания. Навремето барманите били наричани клисари. Застанали зад олтара на тезгяха, те биели камбаната, с която давали знак, че кръчмата се затваря. Същото е и днес с известяването на Happy Hour. Междувременно те са хората, които търпеливо наливат на всеки от тъмната течност - дълго и протяжно - и това е времето, в което влизат в ролята на изповедници.

Първите имигранти по света започнали да отварят пъбове, за да си осигурят другото естествено пространство след семейството. Имали нужда от това, което наричат craic (приятно и разтоварващо време, веселие, място за приятели).

Ирландската кръчма е носталгия по селско-идиличния ритъм на живот, копнежът по уютен кът, в който човек може да се уедини с книга и питие под сърцераздирателните тонове на цигулката.

Кухнята на такова място е непретенциозна, семпла, и в същото време такава, че насища и стопля душата. Поднасят се сандвичи, димящи супи от картофи, праз или грах, задушено от овнешко, агнешко или телешко месо, които тук наричаме яхния, студени меса с гарнитура, а там, където ги държат семейства, ще ви поднесат прословутия овчарски пай или бекон със зеле.

Ако се спазва традицията и първообразът, пъбът в никакъв случай не трябва да напомня ресторант. Изгубил домашната атмосфера и непретенциозност, той престава да бъде ирландски пъб.

Така или иначе днес се намират и такива, в които може да си поръчате мексикански начоси, италиански антипасти или пиле по нюорлеански. Но излишно е да се казва, че жанрът се размива. Смисълът на ирландския пъб е в това да бъде вторият дом. Не случайно в реквизита му присъстват предметите на домашното - като се започне от пригодените маси от поставки за шевни машини, книгите по лавиците, старомодните кафемелачки, и се стигне до в днешно време бутафорното бельо, проснато над масата ви. В която и точка на света да попаднете, дори всички тези неща да са Made in China, това място ще е вселената от идилия, романтика и мистика.

Нали там е другото семейство...